Шемет- ни дни

Както казваше един приятел – “Ако бях като теб, щях да си се смея по цял ден и хич нямаше да ми е скучно. Направо ти завиждам!”. Само дето на мен понякога ми идва твърде, тази моя шеметност. Ето например пресен случай от преди час – настъпил е момента, да извадя нотбука и да се захвана с чистката, за която чакам сгоден случай от година и… мишката е в чантата, зарядното за мишката е в чантата, както никога и 3-те зарядни за 2-та телефона и ipod-a са в чантата, но не и захранващия кабел на ноутбука. Просто нямам никакъв спомен, как така не съм го взела от офиса. Нямам никакво обяснение! Добре, че брат ми пътува на 24-ти и тук са 2 компютъра (Камен направи коледен подарък с неговия настолен, който няма смисъл да влачи към Франция), които се надявам да поделим 3-мата манияци.

Или онзи ден… отиваме да пазаруваме костюм до Агресия. Покупката е добра и на него му стои така точно, че въодушевена се прибирам в офиса и почвам да пиша през скайпа на баща ми – облякохме манекена, залепна му, купихме това и това, от еди къде си, страхотен плат на Черути и т.н. и т.н. След което от другата страна получавам отговор – “ти нали не си забравила, че компютъра е все още в София?!”.

А вчера, получавам сгоден случай да си сменя поовехтелият служебен компютър с бизнес серия. Доволна, правя всичко възможно това да се случи, преточвам информация, почвам да зачиствам програми и го взимам в къщи за доинсталация. Пускам го – и никой. Черен екран и няма грам батерия. В разгара на ентусиазма дори не съм обърнала внимание – загрява ли батерията, зарежда ли… по принцип този бизнес клас ноутбуци си имат и настройки на режима, но не… За съжаление, нямах време за подмяна на батерия. В резултат всичкото хистори е добре зачистено, стария компютър работи като пушка, разтоварен грижливо и на мен ми остава да му върна всичко необходимо обратно.

И тези три случая са така малка частичка от всички натворени шеметии, че не ми остава друго, освен да се усмихна и да се примиря.

Chat of the day: черният Passat лети по черният асфалт, а в търбуха му се поклащат лекичко 3 цветни фигурки, слушайки какво ли не… черните, оголени клони махат за поздрав. Море, аз отново се връщам при теб…

Key moments: маслинено, акустично, меланхолично и все пак усмихнато, иии мъничко помъдряло.

Refrain: H.I.M. “The Sacrament” (Uneasy Listening Vol.1)

You know our sacred dream wont fail
The sanctuary tender and so frail
The sacrament of love
The sacrament of warmth is true
The sacrament is you

2 Comments

  1. Жоро

    И в този ред на мисли……………………….. нали не си забравила за пицата, ъ????? :))

    Онзи ден Любен Дилов -син, каза по тв-то: В селото на въртоглавите, всеки ден е панайр!!! :))

  2. Eti

    За жалост, Дилов е много прав! И не, не съм забравила :). Все още не съм успяла да анализирам странно – избирателната ми памет, да помня едно и да пропускам друго ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*