ТЯ…

излезе от водата, трепереща… макар и до колена водата е студена, избърса глезените, приседна на брега с присвити към тялото крака и брадичка опряна на колената. Погледа и проследи няколко отронени бели цветове… течението ги отнесе. Нямаше сили дори да погледне зад себе си. Сякаш там, отзад остана най- болезнено красивата картина, на нейната крехка и безплътна сянка, която още дишаше, държейки се за корема, на колена приседнала върху малки стъпала премръзнали. Вятъра раздвижи косата пред лицето и. Очите се скриха зад кучура немирна коса, притворени. През клепките се процеждаха слънчевите лъчи, гальовно падайки.

Спомни си… бе опаковала кутии със спомени, бе трила години, бе издигала стени и слагала доспехи, но сега бе замряла без да знае, какво да направи със сянката си. Остави я да страда сама, за да има сили да мисли за утре. Рамената и обгърна наметало от сини незабравки… и утре е ден си каза, а в погледа и се четеше мъжка решимост, въпреки мекотата на женския и облик. Аз МОГА… надигна се, спомняйки си думите, нейната магическа рецепта за оцеляване и съхраняване…

Твоята стълба
край в безкрая има.
Не поглеждай надолу…

и повдигна босото си стъпало… тревата се изправи жилава под него, а пред нея се появи стълба с бледи стъпала, материя сякаш изплувала от недрата на нейното желание и неуморната енергия изпълваща тялото, туптяща отвътре неугасваща… повдигна и другото стъпало и отново го пое стълбата. Тя се заизкачва плавно, а след нея стълбата ставаше все по видима и плътна… привлечена от странната гледка малка червена птичка се зарея около косите и, и кацна на рамото. Топло беше… Пролетта продължи да изкачва стъпалата към Лятото, а зад нея … някъде там, я проследи зареяния поглед на Зимата.

2 Comments

  1. irka

    Къде е снимката към този прекрасен…текст? :o)))

  2. Eti

    В сърцето Ирка:)…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*