Coffe&Baileys

2/3 топло шварц кафе + 1/3 бейлис… понякога 1/3 от кафето го обръщам в famous grouse – перфектен матрак за изтерзани нерви в края на петъка, който винаги е бесен и натоварен като Понеделниците. Във Варна май не го усещах така, но в София динамиката е съвсем различна и седмицата ми е затворена като в кавички. А и напоследък нещо не спазвам правилото “Петък вечер”. Не че ми се е променил вкусът, но ме гонят по- чистички, тихички и изтънчени лудости.

Приятелят ми пак е на среднощни хардуерни спасителни акции (щуравото ATI X1900XTX CrossFire™ ready дет го чакахме след обучение на вносителя, що няма да тръгне в CrossFire режим 2 edition карти се дъни на играта в някакъв режим, драйвери ли, що ли, пък извън нея бачка…лудница ) и аз разспускам в тишина на свещи. Щях да си тегля на Шакира новото парче, че така ми е влязло под кожатааа… ама се отнесох нещо. Понякога му завиждам за привилегията да си без работно време и сам на себе си шеф, при по-динамично ежедневие, но пък независещ от някои фактори на фирмената структура, която ти пържи излишно нервите. Само му се ядосвам малко напоследък, че все ми се подиграва кви пари съм затворила в щрака, а съм била некадърен фотограф-любител… щото той голямата работа дето има в шкафа химикали за 2 лаборатории… еми така пък ме амбицира повече с моя магарешки инат. А вчера ми прибрал есенно листо да снимам… ех

Откарах близо половин час с братчедката по телефона, след като си казахме 3 пъти чао, накрая даже се задавих от смях, ех доброто старо време;) у баба ми. Организирахме се за Великден до Варна с транспорт и ме заплаши да не вадя много щрака, щото напоследък много хваща тая зараза. Дано не се сбием над некое цъфтенце тя със сапунера, аз със дслр-то. Като го казах се сетих, че тая вечер засякох Орлин… възседнал колелото в посока “Докторската” и ми подвикваше, че приятеля му в Германия се оглеждал за търгче за такумара дет си го поръчах и М42, че тук японските по 37. Сериозен е човека, ще свърши работа… а във Варна един Sonnar, да видим дал ме чака и той, че заплатите закъсняха, а човека щеше да го пази 2 дена (много мразя да не си спазя думата по независещи от мен причини).

Май месец ме чака абитуриенската на Ваня, а няма как да не отида, щото си я обичам, от бебе си я знам. Като я разхождах около Света Петка все за мое детенце я мислеха, с тия големи наситено сини очи, такава красавица. Утре идва на пазар с леля ми, ще се видят в приключение, което ме подсеща, че идея нямам какво ще сложа на гърба си. С Цвети минахме край Рила Стил, може да заложа на българското и семпло на макс.

А тая година правим и 10 години от завършване на ИУ/ИИ, блях … коги минааха и утлитяха… УДЖАС! Та идеята е да се сберем на плажа по дънки неформално, че преди 5 години беше трагедия в ресторанта като на сватба, кооперирани на неженени, женени с деца и счетоводители. Изспуснах края кой зад граница, кой тук… ама то ще се разбере кат отброим агитката във София и Варна, че май така сме групирани по активност.
Тая вечер ако ми останат сили след малко ще почета книга, че забравих как изглежда туй нещо. Ще си върна пак стария навик да отвисявам повечко в тоалетната барикадирана по мъжки, барем си дочета на спокойствие започнатото. Абе все по-често си мисля, че е по-смислено да има 2 тоалетни (по възможност с дървени седалки) в апартамента, така ще се избягват конфликтите… както и 2 компа (е тук даже бием бройката, ама пусто в един бранш сме).

One Comment

  1. Eti

    Shakira “Hip’s Don’t Lie”…O-le!!! я един беснишки денс с котака, че имам да му връщам за счупената чаша:D, айде още веднъж! ррррр

    They know I’m on tonight, my hips don’t lie
    I’m starting to feel it’s right

    All the attraction, attention
    Can’t you see baby this is perfection …

    …мръсника мъркоти… я още веднъж, рррррр:D

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*