The Moment…

Има и дни… когато ти се гледа тъжен филм, има и дни, когато ти се гледа весел филм, но има и дни, когато филма, тъжния,  преминава пред погледа ти, но ти стоиш просто като пасивен зрител и само сетивно през теб минават усещания, но външно – тотална парализа. Меланхолия, тъга, теменужено. Затова на снимките излизам чудесно – като за рекламно списание – красива усмихната черупка, отдалече ако може, по-отдалеч ме снимай. Те и снимките дето отнасям са такива, 400 от великденския престой, но без да ме грабне почти нищо. Без провокация, без загатка, без магия, без мисъл… просто форми, стъпки по повърхността…

В такъв период посегнах към Lisa Stensfield, стара моя слабост, с красивите и клипове, аристократично излъчване, английски стил… има нещо много особенно в нея, много я харесвам… дори най-старите и парчета. В нета трудно се открива. С упорито копане по 10-ина торента, вътрешни и външни изрових само DVD концерт в mp3-ки, Affection и The Moment. Последния е много, много по-различен – но ме обсеби тотално от 2 дена и съм само на него, на големи глътки, пуснах го да се разлее в мен. Тотално Аз – зареяния поглед отвъд бюрото и офиса, над полето със зелена трева и полски цветя, и макове, много макове… с похлупак от метличино небе и гонещи се бели зайчета… хамак, леко полюшващ се от вятъра, наместващ бритона пред лицето ми. От мен е останал само Поглед… the moment…ръката се плъзга по тревата под мен…
My love and I
We work well together
But often we’re apart
Absence makes the
heart lose weight, yeah

My love and I
We are boxing clever
He’ll never crowd me out
Both be free as old confetti
And paint the town, paint the town

My love and I
We were high and climbing
Into the sky of blue
Loud with colours
of a rainbow
A changing view
Changing view
… къде съм загубила моята усмивка

One Comment

  1. Eti

    Връщам си думите назад… хванала съм страхотно сестра ми:)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*