Азиатската вълна

В модата (ждапанките – в традиционен азиатски стил, кожени сандали или гумени чехли, елементи от кимоното и китайската туника, която май ще ми е следващата живнала мания изпод ръцете, чакаща ме от няколко години и преди месец ми попадна най-накрая кройката, червения и зеления сатениран памучен плат още ме чакат), в киното (нашумели режисьори – китайските Zhang Yimou,  Wai Wong и корейския Ki Duk, който все още за мен е режисьор-чудовище и няма аналог на това, което прави), в дизайна и интериора (минимализъм, основни цветове в комбинация до 3, пространство, правоъгълни форми, ниски мебели, мека светлина, манията Фенг-Шуй и италианците пак са напред с материала, ще спра да си купувам BravaCasa;), дръвчетата-бонсаи (които ги има от няколко години и в холандските разсадници за цветя), бумът в автомобилостроенето и електрониката, увеличаващ се брой на заведенията с такава кухня (за съжаление с времето, някои от тях губят ниво), фотографията – всички пощуряха по bokeh-то, такумарите и съответно старите, и ценни обективи си дигнаха цената на търговете. Вчера срещнах Орлин и ми каза, че такумара 50/1.4 smc дето го загубихме на търга за 62 EUR го имало за около 125 без търг, е не няма да стане. Ще си чакам следващия. Засега си имам Sigma-та 28/1.8 aspherical и sonnar-a 135/3.5 (ръгнах в нета да видя де що с последния и ми излиза един доста интересен лист, както и ей тоз  линк на един любител с колекцийка от стъкла) и като му гледам кадрите, измежду моите 3000 (тия дни забелязах, че се отърсвам от парализата и почвам да усещам новия домашен любимец) от 3 месеца има повечко попадения, макар да знам, че пътя към Марта, Видманска, Харви да е доста дълъг. И засега до тях ме доближава единственно желанието, Погледът и Вкусът към нещата. 6-тото ми чувство ми казва, че пътя е правилен, макар и много труден и че усетът ми ще поеме нещата в свои ръце, както винаги е било…

Всъщност мисълта ми бе за азиатското кино и продължението на In The Mood of Love (филм, който ме плени зимата с топлите цветове по Бертолучи сякаш, прекрасните живи кадри, прийом, който използван до такава степен виждам за пръв път, финната като статуетка Маги Ченг в изящните китайски туники, музиката… Michael Galasso, така чувственно – разбиваща, и недоизказаните думи м/у кадрите, целия филм е танц – докосващ, красив, еротичен, драматичен и нежен, но споделен) – 2046 толкова добър, колкото и предишния

– In the old days, if someone had a secret they didn’t want to share… you know what they did?
– Have no idea.
– They went up a mountain, found a tree, carved a hole in it, and whispered the secret into the hole. Then they covered it with mud. And leave the secret there forever.

…с тези думи завърши първия филм, с тези започна и продължението.

“Всички спомени
са пътеки от сълзи”

И ако Маркес е прав, че живеем именно заради тези Мигове в живота, които ни “възбуждат”, държат ни живи, будни и най-вече спирът дъхът ни, и ни дават смисъл… ето защо не-рядко, точно тези спомени понякога искаме да забравим, защото нещо в тях е “твърде” много – болката или недостатъчно – очакваното… но думите, те дори са излишни, защото, ако не го направиш, то значи няма заместител…

“Веднъж ме попита… дали има нещо, което не бих дал в заем. Много мислих за това. И сега знам… има едно нещо… което никога не бих дал в заем”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*