Семинарен Гергьовден

Понеделника почва супер – гледане на една камара снимки – къде на фокус, къде не, ядене на палачинки и щрудел с пръсти, остатък от семинара ни на Боровец, който всъщност беше обучение на Ironport – новата марка, която ще внасяме и представяме, с една дума – секюрити на високо ниво. Ама така и не можа да ни каже Люк, колко са продадени из Бенелюкс… к-хъм. Доста тежка програма – 3 дни в един събрани, с малки паузи за кафе – къде по програма, къде пропуснати… ама много ни дойде накрая и неминуемо се успахме, особенно към частта за инсталацията на продукта. С Рени и Тони ръгнахме из гората по някое време за глътка чист въздух, ама нещо не ми се снимаше.

Иначе вечерта се навакса с Юлиян Белчев (JB), хора, сиртаки и абе квото дойде, щото при диджея имаше опашка – фирмена и на шефа на хотела, дет се оказа именник, но поне до бой не се стигна и чалга имаше супер умерено. Като казах чалга, все не мога да си обясня как така ми иде отвътре понякога тия ритми, но то като си усещаш музиката, която и да е – тялото само тръгва;). Най-заклетите купонджии си легнахме към 2.30.

Сутринта се събудих в 8, гледах за кой ли път филма за Крал Артур по Диема и после тръгнахме с Ради. И май на отиване завоите не бяха чак толкова заоблени и много, а тия дървета все към нас идваха… да му се не види. Добре, че спряхме да пием кафе, че ни тежаха главите и боляха очите, дан броим дупките и кръпките по пътя покрай Панчарево… там поне половин километър откарахме в насрещното.

А в София идилия. По-меко време, а аз без батерии. По обед се разходихме около телевизията докат стане обяда и нал си се знам – няма апарат и сума си и кадри си заплюх… нищо – следващата събота или неделя. А сутринта с Ради подминахме един разтворен чадър насред пътя – в слънчево време – пуста му работа, повече няма да си забравям зареждалката.

Затова пък следобеда в Симеоново се наснимах на лалета. Обещали бяхме да носим букет… и колкото и неприятно да ми беше, дори мъчно… откъснах 15-тина … за пръв път така усещам нещата, първо снимаш нещо живо, после го убиваш… бе сигурно във фаза изпадам, ама никога не съм обичала мъртви цветя.

А днес сутринта се приближава един колега, отскоро при нас и ми подава загубената ми дясна обица (новички, стилизирана капка и много си ги харесвах). Чудих се из кой магазин съм я пропиляла, докато съм мерила дрехи. За 3-ти път губя обици и за 2-ри път мъже ми ги намират… странно нещо е живота.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*