Да виждаш

Господ ни е надарил с нещо толкова специално, което никой не може да ни отнеме. Нашата интуиция, която ни дава възможност да “виждаме”, дори със затворени очи и следвайки я, да намираме пътя по-лесно. Но понякога здравият разум ни слага тъмни очила и ние просто не искаме “да виждаме”, защото така сме свикнали, така е по-удобно, спокойно и уютно. И един ден, ти просто забравяш да си сложиш очилата и тогава сърцето е това, което ти казва – ето, сега виж… виж и повярвай, защото това е. Всичко е в твоите ръце и дали ще стоиш на перона или ще се качиш на експреса, зависи само от теб и удобството на тъмните очила, само те лишава от това удоволствие – да попътуваш и да откриеш нови за теб места, които не си подозирал, че съществуват… и тогава, тогава усещаш отново, като дежа вю, колко си жив…

“Идваме на света сами и го напускаме сами. И всичко, което междувременно се случва? Дължим на себе си да намерим малко компания. Нуждаем се от помощ, от подкрепа. В противен случай трябва да се справяме сами. Чужди. Откъснати един от друг. Забравили… колко много сме свързани. Така че вместо това, ние избираме да даряваме, избираме живота. И за момент ние се чувстваме мъничко по-малко самотни.”

из “Grey’s anatomy”


Chat of the day: ами ако желанията се сбъдват…

Key moments: картини, от една изложба

Refrain: Delerium “Dream”


Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*