Коельо… или човекът, който пише за “знаците”

Минаха години, откакто в ръцете ми попадна книжлето “Алхимика”… казвам книжле, защото бе тъничко и се изчете на един дъх, но остана в мен… не с думите, не с името на автора, а с хартиеното огледало на моята мъдрост. Странно е, че го казвам, но явно не всякога годините и преживяното са гаранция за помъдряване. И да виждаш “знаците” е настройка на вътрешното зрение.

Преди месец колега ме попита, докато пътувахме в колата – кое е важно за мен, кое дава смисъл на живота ми. Отговорих – интересните хора, които срещам, споделянето на една вълна и енергията, която се генерира от всичко това, онова най-хубавото вътре в мен, двигателят на душата. Преди половин месец пак отговарях на подобен въпрос и се запитах дали съм си давала сметка, че именно това е важно за мен и останах изненадана, че не бях… подсъзнателно просто винаги съм знаела това и то ме е водило. Хубаво е да полежиш на повърхността на водата, но още по-хубаво е да се гмурнеш и изследваш дъното. Иска се усилие и издръжливи дробове, но и усещането за преминаване на пластове и опипване на места,  където е тъмно и страшно е неописуемо, защото в един момент тъмнината биде изместена и тогава разбираш, че източника на светлина си Ти.

Всъщност на този автор съм чела Алхимика и още 3 негови книги. Гледах и постановката в театър 199 – хареса ми. Да много е одумван, плют и възхваляван. Да – четат го моделки, ама го четат и много други. Що ли – пише простичко, семпло, образно за неща от както свят светува. Чете се леко. Не, не казва нищо ново, но то такова и няма. Илюзионисти са тези, дето вярват в обратното. Докъдето ни стига зрението. А той човека, иска да стигне до масовото такова – няма лошо. Затова използва универсален език. Арт-писанията или класиката могат да кажат същото, завоалирано или брутално – резултата ще е един – възторг за този, уловил вълната. Честно казано, предпочитам Кастанеда… както ти пасне на нивото.

И тази вечер се разрових в нет-а да разбера кои са почивните дни около 24-ти май, а попаднах на интервю с П. Коельо…

За мен смисълът на живота е любовта и срещите ми с хората, казва Паулу Коелю…

– Наистина ли смисълът на живота е в това, да се забавляваш?
– Смисълът на живота е тайна, мистерия за мен. През половината от земния си път съм търсил отговора – при онези хора, които са го знаели. Но може би само Бог знае тайната. А ние ще я научим в мига, в който напуснем този свят. Когато застана лице в лице с Бог, той няма да ме пита много ли грехове съм извършил. Разбира се, че съм извършил.

Ще ме пита: Обича ли достатъчно?
И аз ще кажа “Да”.

Защото за мен смисълът на този живот е любовта. Човек усеща, че съществуванието му има смисъл и когато успее да се възторгне. Но мисля, че за всеки човек пътят и идеята за това са индивидуални.
…..
– Каква е силата на думите днес – във времето на глобализацията? Възможна ли е война чрез словото?
– Темата е много важна. Свидетели сме на това, че светът е на ръба на пропастта.
Неотдавна бях в пустинята – обичам да съм с хора, но и да бъда сам. Бедуин, който бе чел книгите ми, цитирайки и Корана, каза: “Думата е далеч по-силна от меча.” Настъпва време, в което всички икономически и политически мостове се сриват, и това е изключително опасно, защото губим контрол. Създава се изкуствен сблъсък на цивилизациите. Въпреки че се разбираме взаимно с читателите ми по целия свят, мисля, че силата на писаното слово днес е мъртва. Остава мостът на изкуството – изобразително или музика – и това е единствената надежда за разбирателство. Опазването точно на този мост се превръща в политическа задача. В момент, в който всички останали мостове са изгорени.
……
Вярвате ли, че мъдростта и самотата са сестри?
– Не. Колкото повече хора срещаш, толкова по-мъдър ставаш. Човешката същност изпитва потребност от срещи с другите.”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*