IMG_2806_s © 2010 . All rights reserved.

мисли изпод заглавката

Странно е, как някои неща ни обсебват до степен да ги искаме сега и веднага, други тестват търпението ни, в ролята на ловък въжеиграч, предвкусвайки удоволствието, което си го представяме така изпълващо, а трети са способни да ни откажат още в началото на историята, защото няколко малки детайла са се сблъскали с очакванията ни и са загубили битката, но пък ако бяхме преминали теста, преборвайки предубежденията, щяхме да сме свидетели на нещо, което да ни е разтърсило и обогатило, може би…

Ненужно сложни ли сме или просто в нас се бори вроденото ни от хилядолетия чувство за самосъхранение?

2 Comments

  1. КотаракаЧаос

    Мда. Прекаляваме, прекаляваме, па спрем. Това си е цикъла на цветните. Нали си говорихме, че трябва да сме балансирани въжеиграчи. Понякога се губи равновесие…важното е пак да ставаме.

  2. Eti

    Факт! Човешките същества са някак ограбени от матрицата и ежедневието, a прекаляването влече, опитвайки се да наваксаме сега и веднага… и… и се губи равновесие. А балансът е здравословна среда. Не може да си все на черешата, губиш почва под краката си ;). Много е важно пак да ставаме и да продължаваме.

    “Цикълът на цветните” – харесва ми това!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*