Голямото четене?

Всъщност, много би ми се искало наистина да е голямо. Защото този факт, ще свидетелства за живата фантазия и будното съзнание на една нация, на идеали и идеи, които да я обединяват. Така че всъщност, въпросът е, колко голям е духът ни? До къде стигат мечтите ни? Имаме ли самочувствие като българи? Заслужаваме ли съдбата си?

И съзнавайки, че в днешни дни си е жива лудост, някой тийнейджър да прочете Есенин или Селинджър в оригинал, съдейки по безумния правопис, масово засичан из интернет пространството като епидемия и осакатения речник, от отговорите на въпроса “кой е Иван Вазов” – “актьор, футболист?”, то с жалост трябва да призная, че голямото четене всъщност е само една чудесна идея, която малко или много разбутва пластовете и размърдва любопитството на “спящите”. Но и буди носталгия в мен. Какво беше усещането, да се изгубиш сред страниците, разказващи истории и да се намериш оново накрая, окрилен и нов? Развълнуван и готов да се огледаш за следващото заглавие, доволен от така добре употребеното време… Време лично за теб, с което все по-малко разполагаш. Но ако веднъж си минал през приключението, наречено “голямото четене”, поглъщал си в захлас световна класика, фантастика, кримки и въобще всяко грабващо заглавие, мярнало се пред очите ти. Изчел си семейната библиотека, носил си месечно по 10-ина заглавия от градската, заемал си от приятели, крил си книги над учебниците, бягал си от скучни лекции… само и само в чест на Нейно Величество Книгата. То тази зараза е неизлечима. И дори да изчезне книгата, като хартиен носител на истории, то миризмата на мастило винаги ще ми липсва. Защото е част от магията, която те прави жив.

Неделя вечер, 22 март,  българинът реши следното: “Под игото” на И. Вазов е неговата най-любима книга. И този факт дава поне малко надежда. Следват: Време разделно, Тютюн, Железният светилник, Малкият принц, Майстора и Маргарита, Властелинът на пръстените, Осъдени души, На изток от Рая, Граф Монте Кристо, Пътеводител на галактическия стопаджия, Сто години самота. Трябва да си призная, че 3 от тези 12 заглавия не съм чела. Просто не са ме повикали. И не се чувствам виновна за това. Никой и никога не ме е накарал насила да прочета нещо, просто защото трябва. Затова пък, някои от тях съм чела по няколко пъти. И отново бих.

Chat of the day: “Гората щеше да бъде тъжна и самотна, ако в нея не пееше друга птица, освен славея.” – Пол Уинтър

Key moments: пролетна умора, задачки-закачки, детски аутлети, ровене из архиви и натъкване на спомени, и Roxette. кафе, кафе, чай, кафе.

Refrain: Per Gessle (Party Crasher’08)


Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*