Bach в червената къща

Харесвам центърът за дебат. Не само защото е червена сградата, а защото някак местенцето изглежда сгушено и тихо, предполагащо сборна среща за тесен кръг хора. Пристигам по-рано, както от известно време ми се случва. Намествам се на уреченото място и се запилявам в мисли и усещания. Някак разтоварващо е и различно от изминалия ден. Държа ГЕО и се зачитам. 30мин. по-късно, дворчето се изпълва с глъчка и Кирчо е в центъра и, държащ букет  (предположих, за жената на сцената). Благодарна съм, че ми подхвърли – “хей, струва си да се види”. След още 10-ина мин. изпълваме заличката амфитеатрално. Държа да съм отпред, съвсем отпред.

Добре темперираното пияно прозвучава едва, когато почти крещя наум… това, което виждам, има нужда от фон! Изабеле Бах използва две човешки тела, за да разказва притчи за физическото общуване. Колкото сме различни, толкова и еднакви, поставени един до друг, и вълнуващи се един от друг. Трагични и комични, но и много красиви, понякога слаби, но с надеждата да станем по-силни и не така раними, макар умишленно да тестваме пределите си. Иво и Саша много ми харесаха. Особенно крехката на вид, но жилава фигурка на Саша. Има излъчване, което примамва погледа. Следя и не мисля за нищо. 45мин. наблюдавах фигурите, които чертаеше разказа. И след края излязох някак различна и лека. Като след великолепна книга, изчетена на един дъх.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*