Свобода, с аромат на мента и мащерка

Тръгнахме към 8 вечерта, краят на юли към Варна. За по-забавно ще минем през един язовир край В.Търново. Топла вечер. Багажникът е зареден до горе със спални чували, раници и палатки. Дори палатка тип “летяща чиния”, един пакет пържоли, кисели млека под седалката и още това-онова. Напоследък яко ме кефи да съм на предната седалка. Особенно вечер, завоите, прелитащите сенки, блестящата сива змия пред теб, гънеща се в мрака. Въпреки високата скорост, която отзад по принцип не се усеща, имах вътрешното убеждение, че всичко е наред. По някое време мъжете зад волана се смениха, както и компанията. Кефят се на усещането да караш нова и бърза кола:). Massive attack мазничко се разнася около мен. Унасям се, вече на задната седалка. И така, докато няколко резки завоя ме разсънват. Отминаваме няколко селца в района на В.Търново. Около пътя проблязват бели измазани селски къщи и вили. Наближаваме.

Пътят се стеснява и криволичи още повече, с тенденция към офроуд. По телефона ни насочват, колкото могат. Покрай параклиса и оттам надолу… надолу. Наоколо е мрак и фаровете се губят в нищото. Знаем, че някъде там пред нас е обширно пространство вода. През отворените прозорци нахлува омайващ аромат на…. мащерка и може би стръкче мента ;). Спираме съвсем близо до язовира. 4 сини врати се отварят до бялата каравана. Замаяната ми глава е изключила напълно мислите. Краката ми газят меката почва, осеяна с билки. Подпирайки се на колата, инстинктивно вдигам поглед нагоре и… ахвам тихичко. Дъхът ми е секнал малко преди това. Казват, че замърсеното със светлини нощно небе, действа подтискащо и депресивно. О да. Прави са. Не можех да повярвам, че се намирам под магически звезден похлупак с перест Млечен път. Та на небето има повече светли точици, отколкото тъмни късчета празно пространство. Зяпам си безпаметно, докато ми омаля врата. Гласът на Камен зад рамото ми ме изважда от унеса – “видя ли небето?”… “приказно е”. Запалихме огън. На отсрещният бряг проблясваше друго небесно огънче – изгряваше луната. Жабешко квакане и плясък на рибешки тела бяха част от фона. В приказки и шеги изминаха 2 часа. Очите се затварят и поемам към колата. Първата ми хипарска вечер – в багажник със спален чувал.

Сутринта се събуждам преди всички. Забравила съм алармата. Измъквам се от пашкула, приятно затоплена. Отвън все така силно мирише на коктейл от роса, мащерка и мента. Посягам към апарата. Имам половин част, преди слънцето да изгори небето. Погледът обхваща панорамата към отсрещния бряг. Няколко сънени фигурки, в дефокус около мен. Лека съм… Тялото вдишва за последно усещането за свобода и се мятаме на колата. На север, към морето.

Chat of the day: пространството, въздухът сред природата са неописуем балсам за душата

Key moments: малко лила и много зелено в компанията на синьо, бански с цвят кафе и поредната нова шапка

Refrain: вълшебниците – Теодосий Спасов и Лот-Лориен

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*