Америко Веспучи в пристанище Варна

Посещението на старият плавателен съд във Варна бе една чудесна причина да се поразходя до Морска Гара. Кафе, мекичка в движение, няколко целувки, на ушите Армин и потеглих. И този път положих особенни усилия по време на отпуск да стана подсъдно рано, така че в 8 и малко 2 безшумни крачета подминаха кафене Джинджър. Носът ми вдишваше свежия въздух, на устните цъфна блаженна усмивка, а тялото ми леко се носеше в посока крайбрежната алея. Микиляли бе празно, затова пък плажът вече се пълнеше с варненци. Дечица с ранички бързаха за басейна, малко микробусче ме подмина, бързайки да зареди поредното заведение, преди да заприиждат клиенти. Варна разтъркваше сънено сините си съботни очи, в които се оглеждаше раннобудното слънце. Изкачих старите стълби до рибния ресторант и ето ме на вълнолома. Ръката се протегна към чантата. В пълна бойна готовност направих обиколка на Морска Гара. Корабът се забелязваше отдалече, но все още ме делеше час и половина от момента, в който ще бъде отворен за посещение. Почти пусто е. Няколко заблудени ентусиасти с фотоапарати. Щракнах няколко пъти от балкона и реших да уплътня с разходка до фара. Не бях стигала до там, откакто Цвети получи морска целувка от една вълна преди… няма значение, колко време. Рибарите – глави, на-ляяво! Минава жена с дълга рокля и голям обектив ;). Сякаш нищо не се е променило. Морето си е тук, фара е тук, една колоритна бабка в малка стара лодчица, причаква водолаз, а детския клуб по ветроходство е събрал в една страст – възрастни и деца, суетящи се около малките лодки. Наближава 10 часа. Кръгом – марш. А сега по-бодро, че може да се е събрала тълпа пред бариерите.

В интернет има достатъчно информация за кораба – построен 1931г. близо до Неапол, с дължина 82.4м., вместимост 4146т., максимална скорост 14.6 възела, около 30км. конопени въжета.  Неговият дом е пристанището в Ливорно, Италия. По време на обучение, освен постоянният екипаж има и около 120 курсанти.

Платноходът е един от най-големите в света. Освен двигателят, по-голяма част от управлението е ръчно. Корпусът е от стомана, но много голяма част от елементите са дървени и месингови.

Подът беше идеално чист. Буквално ми беше жал да стъпвам по него, наблюдавайки енергичното лъскане на курсантките.

Имаше и затворени за посетители зони, които никой не правеше на проблем за възможността да се фотографират. А и аз не разбирам италиански ;).

На 2 места забелязах много красив отлят барелеф, най-вероятно емблема на кораба.

Малко съжалявам, че не съм уловила пристигането му. Предполагам, че е бил с опънати платна. Някъде срещнах информация, че разпъването им отнема около половин час и включва участието на почти 2/3 от екипажа. Морският гост, един от символите на Италия може да разкаже доста истории, като коронацията на английската кралица през 1953г. През 2007г. е номиниран от УНИЦЕФ за посланник на добра воля по света.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*