Да си инжектираш музика… Sting

До вчера 21ч. 12.06.2006 не знаех, какво е да отидеш на концерт на музикант и певец, събиращ хиляди фенове по цял свят с над 30 годишна нестихваща кариера, човек създаващ музика спасявала ме толкова пъти от “пропадане”, съпътствала моите странни и бурни състояния, както и онази все теглеща хармония и така за кратко постижима в мен.

И така… за около няколко часа станах част от еуфорията, преживяна с турнето Broken Music Tour… трескавото чакане докато започнат да пускат (като едни истински фенове се изтипосахме в 18 и нещо, с очи в две посоки и тела готови да щурмуват първия съзрян вход), 20мин. търпеливо изчакване (сигурно, защото някъде около нас заканително прозвуча – “който ме настъпи – ще късам билет!”), стискайки безценния пропуск за Рая си минахме по реда за оглед, a сестра ми точно на метър от охраната, трескаво се сети, че има цяла бомба (смачкана алуминиева кутия от редбул, служеща за елемент от кадър на входа на стария Несебър, малко по-преди това… със сценарий – “РБ ти дава крилаа-аааа”) в чантата и разсеяно я пусна тайно… изхвърляхме дори капачките от минерална вода, предполагам мярка, покрай някой инцидент (луди колкот искаш) и устремени към сцената се застопорихме на около 30-ина метра от нея – туй е нащо място, сакън ако някой нахал ни помести (не, че нямаше опити – то си е типично българско да дойдеш в последния момент и да се изръгаш отпред, ама срещна и сериозен отпор… аз гледах МНОГУ ЛОШАВУ, та незнам ко са имали стумашни прублеми посли, сигур са прекалили с биричкътъ, ни съм виновна аз). Имахме близо час за уплътнение и запленени от други умници подехме лозунга – “закускъ на треватъ” с елементи на брейн-сторм, ма нещу мудну течеше досещането на филми с произволна буква (то само филми със С изплуваха хехе). Аз пък се забавлявах да снимам краката на феновете от долу с камерата на мобилния… доста артЪ се получи. По някое време се дочу настройване на китари и наместване на техника и ей го Джо, сина на Стинг, който подгря феновете със звучене и глас, доста близо до баща си… което всъщност много ми допадна и леко поклащайки се, телата се подготвяха за Голямото Ожилване;). М/у другото като се огледах се оказа, че доста от тълпата са се промъкнали със сапунери… блях – ко стана сега, а на билета пишеше – никви такива! Яд, яд… ама няма значение, нали съм на концерт на живо. Светло само ме дразнеше… “ех сега да беше с твоя тук, аааа, с един голям отпред е-хееее, ша изпукат всички”… хахаха…След десетината песни на доста семпла черна сцена без никакви специални светлинни ефекти, всичко като техника де-що беше изнесено се обърса и замени с ново – звездно – светлинни табла, муз. инструменти… дори някакво малко подиумче за преход… бе като декор за нова постановка. След 10-ина мин. навързване на кабели и декорация с оборудване се появи Стинг, който буквално взриви стадиона и сцената оживя, подобно на всяка сцена на световна музикална звезда на ниво, нетърпяща възражения… от там нататък времето просто препусна като миг – сестра ми каза – чуваш ли, звучи като от диск (абсолютен !) проблясващи светкавици, огънчета от запалки, любими парчета и думи, които почти всеки пееше около мен, ръце като живо море – говорейки за бурния възторг към един страхотен професионалист и идол на няколко поколения, светлини, тълпа излъчваща енергия и реагираща като едно… въздухът над нас сигурно е трептял от топлина, въпреки хладната юнска вечер до морето и след 2 биса, които си бяха абсолютен бонус извън програмата, Стинг се оттегли и от небето полетяха капки, за да охладят емоциите…

И аз бях там, и мен ме боляха ръцете и прегракнал гласът… но бе МНОГО, МНОГО ЯКО! Сега доста ми се спи, защото буквално половин час след концерта потеглихме за София и явно ме е държал адреналина, защото така и не можах да поспя нито в колата, нито като пристигнахме в 5. Видях го (за момент и доста отблизо, благодарение на бинокъла Pentax на Светло) и той пя за мен:)))… така ще си спомням, като прехвърлям пълната му дискография в колекцията ми.

2 Comments

  1. Alissaa

    И за мен пя :). Невероятно е усещането на концерт, не може да се преразкаже, трябва да си там сред хилядите вперили очи в сцената и неизпускащи нито едно движение, попиващи всеки звук. И на запис да го гледаш после – не може да усетиш и 1/10та от емоционалната заря в която си потопен там. Както казах след това – още 4 пъти да дойде – Там съм. Нямаше страшни светлинни ефекти, нито видео стени, нито пък се опита да се прави на шоумен – просто Пя за нас, а ние пяхме с него.

  2. Eti

    Така беше Цвети:)))… опитах да разкажа на баща ми, но вярно… колкото и емоционално да го предадеш, ако не го преживееш, няма как да усетиш и тази 1/10. Само да дойде пак – живот и здраве – ТАМ СМЕ!;)… даже се чудих как съм пропуснала концерта му преди 10 години в НДК и не съм разбрала за него?!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*