Капки вода

Докато пиша това гледам как попиват капките в/у ръката ми… като съм си я мила един участък е останал недокоснат от кърпата и те стоят едни такива съвършенни, чистички, отразяващи света, просветват меко като съзвездие… мина ми греховната мисъл да ги снимам, но нека си попият в мен…

Сетих се защо напоследък не обичам да пътувам дълго време … отнасям се, мисълта потича, а нямам в/у какво да я запиша, бясна, търсеща светлина, навън, навън от мен… чудех се защо ми е този блог, защо ми харесва да си чета понякога мислите… защо след дълго мълчание идва глад да изкажа нещата … с простички, красиви и леки думи, като бисерна броеница (Парфюмът може би се е пропил в мен)… понякога с няколко капчици в/у ръката, понякога с водопад… напоително… като невидим кадър, дето само аз си усещам, но е съвършен… ще ми се да мога да прожектирам холограми. Тази техника… ама е трудно! толкова е несъвършенна… тренираш, тренираш и все си казваш – не е това, добре е ама, бе става… много рядко си видял твоя кадър, този от главата, но пък като го постигнеш – ммммм. Това ми стига да се присетя защо снимам и да скрия някъде причината за ехото… “некадърна съм и туй то… по-добре да оставя снимането в ръцете на Игор и кутията с духчета”.

И какво още … амииии, днес се наложи да разкажа на Тони приказката за раненото куче дето го боли, зъби се и държи на разстояние хората, най-вече тези дето обича и го знам това, щото ме е хапало куче… и освен това, кучето “обича” стопанина си, въпреки това, което е… та така… почвам да се чудя дали сме справедливи, спрямо хората на които държим, залагайки на техния усет, очаквайки да сме разбрани без думи, а те междувременно да се въртят в омагьосан адски кръг… “какво става, сърди ли ми се, защо е странна, защо бяга от мен…какво съм направила”. Залагам на емпатията. Ако си я усвоил, все някога ще чуеш мислите. А дотогава… това дето си струва намира път… въпреки всичко…

защото E=mc2 или “всичко е енергия”… една единственна, с безброй форми на проявление (което ме подсеща пак да потърся инфо за Айнщайновите тетрадки за които говорихме навремето с Наско).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*