Наконцертване

“…..
Now Im not looking for absolution
Forgiveness for the things I do
But before you come to any conclusions
Try walking in my shoes
Try walking in my shoes

Youll stumble in my footsteps
Keep the same appointments I kept
If you try walking in my shoes
Try walking in my shoes…..”

М-дам или още Depeche… помня как в 9 клас висях посред нощите да гледам класацията top10, само и само да чуя Enjoy The Silence… и да я пея наум тихичко, да не преча на спящите, преди 18-ина години:), а и това бе първия концерт за лятото пропагандиран така шумно. Честно казано Depeche бяха тръгнали яко да зачезват по едно време и както Светло ни светна вчера на по една биричка, Дейв Геън е имал сериозен проблем с гласа си, та така… след затишие нов албум, с нови сили.

След концерта на Стинг, впечатленията са ми доста противоречиви:

“+”: Бързо се събрахме и организирахме жените (което в София обикновенно е филм с неочакван край). Паркирахме близо до стадиона, въпреки слуховете за километрично отцепване на района. Бързо влязохме, въпреки навалицата.

Оттренираната “Закуска на тревата” с бира (Светло мерсим! Цвети – мерсим, че го има Светло!), много смях и снимки от телефони, които после си “мерихме”.

Забих гвоздея на сезона “изкъртвайки цяло стадо софийски мивки”… забелязвайки разни известни лица от родната ни сцена (близо до нас беше Стенли, а по-близо Момчил на Дони;). И тука вече се намесвам Аз… която, кат една профи блейка разсеяна, съм изключила, че стоях по съседски гръб до гръб с човека и почти се топлихме известно време. Та идва братчедката пообиколила де-що познати фиксирала и аз да я просветя да е в час с новините и казвам: “Ей там видяхме Стенли, а тук някъде е Дони и Момчил, без Дони”… умрях!!!!! всичко около мен леш на земята, със сълзи на очи ми шъткаха… УНИКУМ СЪМ!!!

МНОГО ЯКА сцена, идейно замислена с няколкото екрана, нахвърлени сякаш за колаж… така и бяха ползвани – сценични моменти, снимкови кадри, клипчета, което допълнено със страхотно осветление и звук направи шоуто пълно! Благодарение на ясния екран отляво на сцената успях да видя групата, на около 70 метра от сцената (просто 35хил. фена намърдващи се в София, 2 часа преди концерта не ни спаси за по-добри позиции на стадиона). Чух по-известните песни, на част от които съм им страшен фен и пях с феновете (признавам някои песни не бях чувала).

Успях да се свържа посред концерта с бащата и да му пусна да “чуе и усети” малко концертна атмосфера. Има и малко снимки от тел-а за спомен, дето се виждаме как чакалим и кадри от стадиона и сцената… къде там, някъде напред.

“-“: Купища мръсотия преди да е почнал концерта, а след него се препъвахме постоянно в пласмаса със всякакви форми и размери, и хартия… незнам колко време е отнело почистването, но бе Ад… замърсения периметър бе доста. Наскачаха ми краката. Супер бавно изтегляне от стадиона, държейки се за ръце в индийска нишка – близо 40мин. Канско задръстване след концерта, а доколкото чувам е било из цяла София близо час докато се оттечем. Всъщност прибрах се към 1 часа, а концерта свърши в 11.

Коментирахме вчера, че размера на колоните бе доста по-внушителен на Стинг концерта, както и настройката на звука, за разлика от Депеш, където избиваха яко басите. Ама то относително това със слуха;), мож пък и ний да сме слухови профани и да сме глухи за суперлативите, които се сипят он-лайн и нарастват лавинообразно. (те тез дет са ги писали сигур са проспали Стинг;).

Подгряващата група (Нова Генерация) подгря само единични елементи, които се случиха близо до нас и добре, че бяха те да ни пеят на уше, та разбрахме какво реди мацката от сцената (ех Милена, Милена, къде си). И се успахме яко с нетипичния за тях ритъм. Бе що не качиха Гравити Ко?! Начеващия Джо, на Стингчо синът се справи къде-къде на светлинни години. А и след “подгряването” чакахме над половин час да ни уважат звездите. И естественно позагубихме търпение накрая имаше дюдюкане и в близост провикване в стил “Тарзан”.

Не виждах нищо от сцената, освен тук-таме светлинки, до които се добарвах на пръсти, а като добавим и супер калпавите и разстеризирани екрани на преден план (като между тях имаше опаковано оборудване и смея да кажа, бая хора са гледали само тях, невиждайки нищо друго!?), а ние на моменти виждахме и задници размахвайки ръце. Доста по-високи около мен също не виждаха, беше им супер топло и жадно, та по шопски се успокоих. Аре на дискотека съм! Компенсирахме с планирана нагласа отвътре, майтапи (аре кви са тия почивки м/у парчетата беее – туй филе и тиквички нема да избегат бееее, по предварителна информация за хранителния режим на групата), яко крещяне и пляскане, барем не ми падне емоциометъра.

В заключение:
Светлинното шоу и ефекта от многохилядните фенаджии не успяха да ми доближат емоциометъра дори в близост до показателите от концерта на Стинг. Каквото и да си говорим, тук публиката бе доста по-разнородна и сякаш доста от посетителите, макар и не върли фенове бяха дошли да видят аджеба какво е концерт и да се доближат до “Светът”. На Стинг морето от ръце бе нон-стоп, всяка песен се пееше,  колкото глас имаш, а светлинните ефекти идеха от звездната пелена от огънчета покрила малкия стадион и от вперените очи поглъщайки Него (виждахме го без излишни усилия), без грам зрелище Стинг превзе сърцата ни със страхотен професионализъм, без да ни кара да чакаме м/у отделните песни, а и след биса излезе доста бързо. Стил и уважение на публиката. Винаги съм казвала, че естественния аристократизъм в музиката е рядкост и нивото иде с годините и зрялостта на сцената.

И засега Стинг си остава концертна летва за мен. Усещането бе буквално “Оргазмено”. Сигурно, защото Depeche не са така емблематични за мен, както неговата музика. До голяма степен нивото на феновете също предопределя всеобщия ефект. Чакам с нетърпение септември и Мик Хъкнал, чиято музика също ми е страшна слабост, особенно последния им супер топъл албум – Home. А дотогава ще отпочиваме от Наконцертване (систър – як лаф каза;).

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*