Нека да е лято

… и да ми е жежко, а море ме чака… къде там. Цяла зима рипаме за топло, а гат доде топлото – климатик на мах. Няма оправия в тоз наш географски пояс (и най вече в таз софийска тенджура) и времето се изчанчи, озонов слой, полюси ли, незнам вече. Вися си вчера в тролея, кат маймун и гледам да не мърдам много и никой дан се допира до мен, че ефекта е кат катерицата от Ice AgeII, я са те пипнали, я е протекло… ама то и без тва си тече. Усещането е за студена бутилка кола, само дето нея не я гъделичкат струйките и е винаги секси по рекламите. Зазяпвам се онзи ден в тeхен плакат с една мацка в червено, излъчваща примамливо “Ела и грабни”, държейки бутилчицата (от мъничките, стъклени, на фокус) м/у двете си ръце… само 20см., но… какъв ефект само! размера няма значение – бъди свеж!
Завиждам на колегите с климатици в колите, но пък е доста разглезващо. Излизаш от 20 градуса и се бухваш в трептящия от горещина въздух и ни лен и памук те спасява, ни потник, ни подметка с вързалки за крака, ни бира след работа, камо ли сладолед (преработвайки белтъчините, организма излъчва още повече топлина – факт). Та почвам да се чувствам като Лорън Арабски… пия ментов чай един след друг, станах за смях в офиса… нека ми е зле, ама така не подлагам горкото тяло на геройски екшън – да се чуди де е и какво става, при 10 градуса разлика inside – out. И при първа възможност забегваш на зелено – парк, градина, планина… където ти видят очите. (онзи ден беше чудно с Цвети в докторската, чаках я за срещата под сянката на вековно дърво, с единия си крак потопен в хладната трева)
А преди малко шефа се обади да ме уведоми колко било хубаво на Созопол и Китен хехехе. Той и братото ще ходи там на палатка за джулая, ама нещо много ми стана ходенето, та кандардисваме Светло пак за голяма вода Пчелина (ей тоз параклис ще ми изяде главата). А другата седмица, благодарение на един точно прицелен смс към братото, ще ходим към Варна. За тогава (ще караме нотбук, мулти у-во, врана, дакел, още едно куче и 3-ма двукраки в собствен сос, че с климатик много гори колата), както и за Доспатския уикенд дето мина, ще спишем Пътепис с вещата намеса на Цветката, че то направо си плаче за излагане.
И така… вчера откарвайки ни към Дружбенския Тропс, “четириочкото” на бащата на Тони се озвучаваше от Милена и нейната “Истина”… вече не помня къде съм пяла песните и с цяло гърло, дали на беше на Беркстоф?! Ама има много яки текстове, дето си падат кат камък на място…
   Ще оставиш ли това
   за което си мечтал
   и с години си се борил
   път по който си вървял
 
   Някой ден сърцето, ще поиска ей това
   което ти си му отнемал
   без дори да си разбрал
   Някой ден сърцето, ще те съди за това
   за това, че много си го лъгал
 
  ….

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*