EROS

…след 2 часа и 30мин. все още в еуфория не вярвах, че за 2-ри път преживявам това почти наркотично усещане от много яко наконцертване и максимално зареждане на жизнените батерии… пристъпвайки пингвински, хванати ръка за ръка се изнизвахме бързичко към изхода, а на устните все още трептяха усмивки, беше ни топло и очите светеха… ооо, готови сме за Siply Red… само да ми дойдат:)))

Няколко часа преди концерта все още се двоумях, дори колега ми предложи да откупи билета за жена си. Малко по-късно разбрах от братчедката, че билетите са ни за пред сцената и глътнах набързо аулина… ще се ходи. Тръгнах по-рано от работа да се преоблека. Времето бе доста хладно. Подраних пред стадиона и измръзнах чакайки момичетата. Този път решихме, никакво излишно чакалене. Влязохме към 9 часа. Доста спокойното предвижване, както и обещаното отцепване на района – този път наистина не създадоха проблем в придвижването към сцената. Имаше си специални коридори за 45-левовите билети и се настанихме на 15-20м. от сцената. Сцената имаше доста ефирен вид, сигурно заради алуминиевото скеле и полупрозрачните екрани, които бяха на 2 нива – на самата сцена, зад музикантите и встрани от тях – като завеса. Хората бяха доста по-малко от последния концерт на Депеш… но пък каква публика!

Пред самата сцена бе издигнато платно в сиви цветове с графитен надпис – EROS. Ерос се появи като по часовник (като сянка зад платното, свирейки на пияното и в един момент платното се свлече и стадиона прогърмя), пя страхотно без да спира, излезе на 2 биса – просто бяхме неуморни! Чухме всички негови хитове и аз пях каквото ми е останало в базата, но до мен имаше просто върли фенове, които знаеха почти всички текстове, а на по-известните песни се чуваше целия стадион! Хората реагираха прекрасно на всяка негова импровизация, на всеки повик, ръцете горе, телата се движеха като едно в ритъма … страхотия! Още на 2-рата песен сакото стана излишно:). Беквокалистките допълваха и заместваха прекрасно звездите, с които е правил нашумелите си хитове.

Днес четох във вестника, че сцената му била като тази на Мадонна, на последните турнета… много, много красива – ефирни триизмерни графики преливаха по платната – птици, цветя, звездно небе, изгрев, огън, вода, облаци, пияно, видео се сменяше… или просто черна сцена и само китара, а някои парчета – ние и той… ееее. Много, много ЯКО! Ето пак го казах!:)))) Той не престана да общува с нас… постоянно повтаряше София, “Благодаря!”, слизаше на няколко пъти до първата редица … после се дочу, че е стискал ръце и питал “Как си?”;)))…

Губи ми се времето… два часа и половина не ни стигна. Евала!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*