Объркано лято,

в което шефа ти носи виенска кифла и чаша кафе със сметана (не ти на него), а ти си ръгнал в 6.30 сутринта с намерение да снимаш кадри, пазени в чекмеджетата от скрина на Дамата Фантазия, но си забравил техниката… но пък ти се връща 2 дена по-късно, когато … имаш усещането, че кадъра те дебне като котка около теб, почти инстинктивно усещане, защото стоях до него и тогава си завъртях главата и ръката ми се насочи към телефона “и ми свали апарата”… и така около 2 часа, докато пазарувах, вадих апарата поне 10 пъти. Обаче мисля да го (щрака) облека в нов смокинг, защото целия му гардероб ми тежи понякога и така не е с мен всеки ден, и… не мога да си открадна кадрите, в мига като съм ги помислила… защото в следващия те просто се наместват… има такива дни…

… странно е това с МИСЛИТЕ… помисляш, помисляш, а то вземе, че стане… все едно си размахал пръчица, е понякога не става точно същото и се получават само тикви (по Маргратина рецепта), ама сигурно и в това си има чалъм – да помислиш много внимателно и хубаво да начертаеш пътя до каляската… иначе ще събера рецептурник “100 вкусни начина да сготвиш тиква набързо”.

Ето днес например, вместо да помисля как няма да се накапя, аз казах “ето подходящия момент да се накапя”… и 10мин. по-късно перях в офиса бялата рокля от доматения сос. Както и да е, на всеки се случва…

Първото ми лято, в което тръгнах на фитнес (при това с карта! аз) и днес е 5-та серия на “божественни тела”. Вече се справям за норматив и сама си увеличих натоварването (4кг. гирички ми идват точно). Няма мускулна треска и куцукането от 1-вия път. По тоя повод снимането със сапунер ме разсмива (в Доспат хванах за малко старото си HP), а китката не умалява като натоваря щрака с по-дълъг обектив. Обаче съм придобила много лош навик. Усетих се, когато Фобо посегна с каишката към врата ми, малко преди да го почистим, а аз се чудих какво иска от мен, та сгрях накрая и си я нанизах на врата… нося апарата като айляк – калашник (само един човек съм виждала преди месеци да пресича пред СУ размахвайки така един EOS), безобразие! Верно, че имам здрава ръчичка (нищо, че вида заблуждава), ама всичко става… както случая кат си седнах на задника и го озелених, подхлъзвайки се на мократа трева преди 2 седмици в Доспат.

… аз май за лятото говорех или… мчи какво да допълня още… нямам желание да ходя на плаж, имам желание да тичам по плажа, да се разхождам привечер или рано сутрин, но не и да вися кат пиле на грил (типична варненка), искам да намеря време да дочета книгите дет съм почнала, да гледам филмите дет са се събрали и да извадя кадрите от главата си… пътува ми се и пътувам често, едвам се спирам почивните дни да си остана в Софето.

Почва да ми харесва да се “объркват” тенденциите, щото от хаоса и разместването идва новото, което поне досега е добре дошло. Няма да го бъде, да ме владее дълго покоя. Трябва да се случват нещата, иначе няма история.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*