alice-in-wonderland Alice

Alice In Wonderland (2010)

“— Какви хора живеят по тия места?

— В тая посока — рече Котака, като описа кръг с десния си крак — живее един Шапкар. А в тая посока — като замахна с другия — един Мартенски Заек. Иди при когото щеш. И двамата са побъркани.

— Но аз не искам да ида при побъркани — забеляза Алиса.

— А! Не може иначе — рече Котака. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.

— Отде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.

— Сигурен съм — рече Котака, — иначе нямаше да дойдеш тука.”

С моята Алиса;) се оглеждахме няколко месеца за това заглавие, а името на Тим Бъртън (Конникът без глава, Едуард ножиците, Бийтълджус, Батман, Планетата на маймуните, 9) предполагаше задължителното ми присъствие в салона на IMAX. Камен се обади миналата неделя и за мой късмет успя да купи самотен билет, изостанал от манияшката надпревара за онлайн резервации. Закъснявайки, задъхана седнах на 6-ти ред по средата (среда е най-добре!) и затихнах с нагласата да се абстрахирам от книгата, четена неведнъж. Мия Васиковска е подбрана чудесно, както и Джони Деп! в ролята на шантавия луд шапкар, творящ шапки в опиянение и предан до смърт на Бялата кралица. Естественно Джаберуоки (грифона) бе победен в екшън двубой, след доста перипетии и много пъти “отрежете им главите!”, след похапване и пийване в крейзи компания, докато се чудиш коя си… защо си тук и “аз сънувам, това е моя сън, ей сега ще се събудя, само да се ощипя” .

Всъщност липсваше ми още малко доза сюрреализъм (само щипка за подправка за жалост :(, в чиято същност е гениалната самодостатъчност на фантазията на Луис Карол. Въпреки всичко, ми допада поучителната идея за  нашата “многостност” и за “6-те невъзможни желания, още преди закуска”, с които се събужда бащата на Алиса. Защото все пак това е филм, който трябва да се обедини около мъдростта – следвайте себе си, в желанията си и бъдете будни мечтаейки с отворени очи. Понякога няма нужда да се ощипете, за да разберете, че не сънувате … важното е, да следваме белия заек, защото винаги ще стигнем, за където сме тръгнали… стига да вървим достатъчно дълго време.

Любими моменти и персонажи: летящите пръсти на Алиса, по клавишите на пияното, с което се разминава падайки в дупката, Червената кралица (Хелена Бонъм Картър я изиграва прекрасно) и прасенцето под краката и, защото “нищо не помага така на уморени крака, както топло прасенце”.   Грациозната пухкава усмивка, изплуваща от нищото – Чеширския котак и Шапкаря, вървящ през есенната гора, рецитирайки онази безподобна поема на Карол за Джаберуока с огнени очи. Саундтрака си струва – Аврил Лавин за закуска и десерт.

И все пак – книгата!

2 Comments

  1. КотаракаЧаос

    Съгласен! Липсваше нещо….може и без него…ама липсваше. А котарака е…исках да съм котарака.

  2. Eti

    котако, въпреки всичко… хубаво беше направен… аз обича приказки ;)… сега си точа зъбите за “Битката на титаните” по гръцката митология

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*