The United States of Leland (2003)

Отново Ryan Gosling и Kevin Spacey, като негов баща. Всъщност точно на Спейси ми напомняше играта на Раян. Странни роли, силно човешки, противоречиви и дълбоки, песъчинките в които се оглеждаме, неизтекли през пръстите ни.
Много силен филм, разтърси ме, не точно като Crash, но подходът бе същия. Музиката е подбрана точно, толкова, че да ми се поиска да открия саундтрака.

“Човек вижда света по 2 начина: или осъзнаваш тъгата, която е в основата на всичко, или решаваш да не й се поддаваш.”

“- Случва се на различни хора по различно време, но се случва на всеки. Любовното разочарование е най-лошата част на съзряването. Част е от самия живот.
 – Изглежда доста голяма част.
 – Затова животът не е просто сума от съставните му части, хлапе.”

“Може би сега нещата придобиха смисъл. Може би цялата тази история си има някаква причина. Може би има отговор на въпроса “защо”. Може би има обяснение, което ще заровят като кокал в задния двор. Но нищо, нито гневът, нито молитвите, ще върнат нещата назад.

– Знаеш, че съжалявам, нали, Пърл?
– Знам. Убеден съм.
– Това нищо не променя, но съжалявам.

Най-лошото е да знаеш, че у хората има добрина. У повечето от нас тя е погребана надълбоко. И може би нямаме Бог,
защото се боим от лошите неща. А може би се боим най-вече от добрите неща. Ако нямаме Бог, това значи, че той е в нас и можем да бъдем добри непрекъснато, стига да искаме. Вършим злини, защото искаме или защото ни се налага. Или може би злините ни напомнят за добрите неща.”

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*