“Кошмар”

…вчера вечерта, който измести по драматизъм детския ми страх от заспиване на тъмно, затова ме е страх да си легна и сега кибича на компа, барем стигна момента на мазничко свличане под масата, смазана от днешния фитнес, месечния отчет и PS…b.t.w. точно преглътнах и простих на нашия мускулест DJ порното, с което уплътняваше времето, докато ние се бъхтим и импровозираме нови упражнения и се тестваме в селф-програма за напреднали в залата и то не самия факт, че си плащаш и внимание никакво (тръпката от придържането на гиричките ни от 1-вия път явно му е минала) – това си е типично по тия земи, ами че се правеше, че не гледа и кат минеш покрай него бързо сменяше десктопа с медитация над икони… както и да е, ще се сменя фитнеса явно…

Та… преследваше ме орда обективи, която измести така добре повтарящия се кошмар с динозаври-велосираптори 3-ти сезон и разби и последната ми надежда, че ще се оправя… е те от този сън все се страхувах… а всичко почна преди 2 години, когато спечелих сапунер HP от MOST за активни поръчки или пък започна, когато се заинатих за проклетия таку или пък май когато онзи ден Иво ми даде акаунта си за канадския ebay, или заради Кристоф (с ранчото на Калиакра и страхотните каракачанки) и неговия Rubinar 10/1000 macro tele и Юпитера, a всъщност трябва да е заради сайта на проклетника Монцани, където отдавна не бях стъпвала, я той взел, че публикувал снимки с Hartblei 80mm TS Super Rotator, пък после се сетих за сайта bitter girls и за Киев и завода дет предлагали баща ми да им стане дистрибутор навремето, и за Галя дето ще идва, и още едни руснаци на вилата края на август и не можах да заспя… а като заспах… дойде ордата. На сутринта в просъница разпъдих всичките SMC зуумни и безумни лещи и едвам отлепих…

По приятелски съвет, който ми допадна месец и нещо снимах само със Сонара, и така ми легна, че дори като дойде Pentax-a 50/1.7 отстрелях тестово Лъки за декиш до мивката и пак надянах дългуча, щото имах уговорка с Цвети за зоото, а помня ли там колко близо бяха животинките, не бях стъпвала от 4-5 години, та чак при патенцата надянах 50mm. Резултат – малко попадения и доста разминаване в мм с фокуса – вместо на око, на коса щото и на Цвети го изтествах, ама трябва време да поснимам. Така го оставих на тялото…сега 1 месец с него ще е. Е и сега – сигма с/у пентакс, авто с/у ръчен, боке за боке и въобщеее … абе и филма Землемория тази вечер по култовата книга на Урсула Легуин (по Холмарк съм го изспуснала)… седя аз на гости на Рени (продуктовия ни мениджър за Новел и Линукс), хапваме, пийваме… гледаме, пийваме… говорим си, пийваме и хвърляме по око на филма и аз и викам – гледай Рени, само как майсторски е заснет, само погледни кадрите, как са хванати, виж бокето – то не бе мазня, то не бяха кръгчета… и се усещам кви ги дрънкам несвързани… трябва от руската водка да е било или солта, с която излъгах Рени да подправи и тества пъпеша… ох сетих се, улекна ми – от консервантите в течната сметана, дет излях в кафето ще да е…

SMC Pentax 50/1.7 Sigma AF 1:1.8, 28mm

6 Comments

  1. “Най-лoшото на един страх е страха от самия страх…” или нещо такова, пак от един филм тия дни.
    Иначе Землемория-та е още една прекрасна приказка. За пореден път ми онагледи схващането, че няма по-трудна и по-заслужаваща битка от битката със себе си. Да се познаеш, да се приемеш и …. да прoдължиш…май това е магията, и вярата, и….всичко.
    Прекрасен край за …..е, това друга приказка!
    Дано и днешният ни ден е смислен и безстрашен, мила!

  2. Eti

    Така е да:))), като омагьосана спирала водеща към теб, някъде там… осъзнаването и опознаването що за птица си… и кое е името ти;)

    сега ако ми кажеш и какво се прави на прескрипан палец … тъй става кат заспивам в 3 и едвам ставам и после позабравям да си махна палеца от затварящата се врата на колата… гениално нали… сега стои накиснат в чаша студена вода… само корени дан пусне

  3. irka

    Магическата думичка е мед…….\ за палеца\
    Добрютро.
    Сори за “инцидента”, но тъй порастваме.
    Няма да ти е за последно и слава богу, защото иначе ще означава, че всичко ще ти е наред и тогава няма да си ТИ .
    Весел ден

  4. Eti

    Благодаря! Знаеш ли какво ще се случи ако се разхождам из офиса с палец намазан с МЕД! Откачените колеги ще му намерят 1001 приложения;)… ще пробвам в къщи. Спала съм със студен компрес цяла нощ, така че няма да се затрудня ако си посадя палеца в бурканче мед, добре че не съм Мечо Пух и мед в хралупата ми има.
    Предпочитам да не “раста” така болезнено:(, вчера викам на Цвети – зелен ми е палеца, а тя – не бе не може – сега ти е син, после ще стане зелен… м-дам

  5. irka

    Хи-хи-хи….
    Не бе, слънчице, просто го намажи и го завий с марля и лейкопласт, като превръзка. Така можеш да спиш през нощта и така няколко нощи подред. Медът изтегля гнойта и в същото време много добре възстановява тъканите.
    А колегите ги зарежи-нека творят….
    Весел уикенд

  6. Eti

    :)))) СЛУШАМ!

    Уикенда беше весел! Ще разказвам;)))

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*