Звездоброец

Много рядко виждам падаща звезда. Но вчера се оказах в ролята на звездоброец, вперил очи в нощното небе, очаквайки да се прониже от светла диря (бум на метеорен дъжд, както ме информираха)… общо 5, две от тях м/у почивката от Ридрик и очаквайки да почне Ван Хелсинк видях с притичване до балкона, една докато отивах за сладко до магазина и две докато разхождах куче някъде към един вечерта, поседях с качулка на главата пред блока и просто не ми се прибираше. Бях зашеметена от миризмата в свежия въздух, който ме върна години назад към Варна. Много, много особена миризма, точно на онзи момент преди да завали дъжд (а небето бе кристално, разпознах няколко съзвездия), подправен с ухание на лайка и полски цветя. Сигурно е било паднало атмосферното налягане, но направо ми прималя и как сега да се прибереш пак м/у 4-те стени. Ей това ми липсва, не е като във Варна, да прекрача прага на къщата и да съм под звездите в градината и да седя и да се насмъркам с тази страхотия във въздуха, а после да си легна щастлива. Всъщност има още едно място, към което ме върна това ухание… зоната около морската градина, онези прави улици с липите и кестените, водещи към морето, късно вечер.

Всъщност метеорния дъжд е почнал доста по-рано, както се вижда от тук, но аз както винаги пристигам в последния момент и 12 срещу 13 се оказва звездната ми вечер.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*