Angel-A

angel-a04.jpg

С поста за филма ще постъпя малко мръснишки, но се изкушавам да направя текстови и кадрови извадки;). Jamel Debbouze – пълен сладур, какъвто го помня в Астерикс&Обелиск и не така в Жана Д’Арк. A Rie Rasmussen, късничко видях, че освен и модел е и фотограф… това обяснява много неща.

Дали ми е харесал ммм:)))?… беше от филмите, които гледам като обсебваща картина или кадър, влязла в него, без да можеш да разслоиш или направиш десекция на елементите. Но накрая казваш – КРАСИВО с усмивка!

Спомних си 5-тия елемент и Леон (вчера мислех да си правя вечер на Бесон, но уви) и да не знаеш на кого е филма, надушва се. Свеж хумор, свежи лица, свежи цветове по Чаплински (шегувам се)… свежа идея?! Нееее:) – стара като света и важна като него.

А започва просто така…

angela_1.jpg

По дяволите! Какво става?
Вече и да се самоубиеш не можеш спокойно!
Не можете ли да ме оставите малко на мира, та да мога да си замина от този свят?
Нямате ли си работа в неделя сутрин?
Не можахте ли да се наспите като нормалните хора?
Не ми се спеше.
Да си бяхте избрали друг мост.
Поне мостове в тоя град дал господ.
Не видяхте ли, че този вече е зает?
Какво съвпадение!
Страхотно, нали?

И преминава в това…

Да се преоблича на друго място.
Кой това?
Онзи мъж, на когото дадохте панталона в кабинката.
А външността понякога лъже.
Това е жена.
– Да бе? С такъв глас?
– Вътрешно е жена.
А външността лъже.

После…

Спри се малко!
Успокой се!
Дишай свободно!
Дай на кислорода да стигне до мозъка ти, за да работи по-добре и да ти помогне да взимаш правилните решения.
Хайде! Дишай!
Не се бой! Дишай!

И м/у другото:

angela_4.jpg

Хайде да се повозим на водното трамвайче.
Сега не му е времето да се возим на трамвай.
О господи, а кога ще му дойде времето?

А всъщност:

angela_2.jpg

– Но защо аз?
Защото си добър, макар и да не го знаеш това.
Аз съм тук, за да ти отворя очите.
Аз съм твоето отражение.
Твоя образ. Аз, това си ти.
– Кучка, висока 1.80?
– Да. Малко, вътрешно.
– Но аз не съм жена.
– Жена. Наполовина.
Даже си повече жена, отколкото мъж.Ето затова си толкова чувствителен, към хумора, душевността. А това са женски качества.
Мъжете са ловци. А ти не ставаш за ловец.
Всъщност, от мъжките работи само лошите са ти се паднали.
Лъжи, амбиции, зависимост от чуждо мнение. Страх те е да обичаш.
– Всичко това в мен ли го виждаш?
– Всичко.
Честно казано, много ми харесваш вътрешно.

И накрая:

angela_5.jpg

Защо плачеш?
Защото накрая винаги така става.
Защото съм създадена за срещи, а не за раздяла.
Този отговор устройва ли те?

 

А съвсем накрая… не казвам… на два пъти се смях от сърце потропвайки с крак, който незнайно защо изцопа в локва… помислих, че кучето ми е скроило номер, почистих и пак седнах… пак се размях и пак изцопах – аааа не, огледах се търсейки логичното – хладилника! Проверих вратичките и затъкнах откъдето тече. Седнах пак нетърпеливо… после се замислих… след това ми стана малко тъжно… както се случва понякога, c’est la vie.

3 Comments

  1. Жесток филм, признавам, даже и аз не можах да издържа на изкушението и драснах няколко реда в моя блог.

  2. Eti

    Така е:), точно 1-вия кадър от твоя пост не сложих;)… може би, защото в усмивката от филма има и тъга и… хахах, Бесон е прекалил с тази рокличка;)… търсих кадър, точно като го беше прегърнала на моста и му казваше да диша – покровителствено едно такова и леко приведена.

  3. мисля, че точно този кадър го видях накъде из дебрите на интернет, когато търсех подходяща илюстрация на публикацията ми. Но къде – не мога да кажа.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*