IGP6648 © 2010 . All rights reserved.

my sweet childhood

Всъщност казвам “sweet” с малко самоирония. Беше доста черно-бяло детство и все пак, имаше някакви моменти на безвремие, за които обичам да се сещам. Това са моите черно-бели графитени спомени, които търсих няколко години, докато установя в коя къща точно съм ги изоставила. Пазила ги е сестра ми, в старо ученическо блокче №8, с оръфани краища, така както съм ги събирала в далечната…

седях на моето бюро, покрито със стъкло, под което бях подредила страници от списания, изпълнени с цветни рекламни кадри, с преобладаваща тоналност на зелено и кехлибарено. Нощната лампа осветяваше лист хартия, купчинка моливи и острилка. В ръка държа оцапан в сиво памук … помня, че го ползвах да размазвам сенките по лицата за обем. А понякога просто мажех с пръсти, докато изцапам всичките и почвах да откривам дактилоскопични отпечатаци от тях по листа. Друго си е да усещаш материята. Трябва да съм била на около 15. До мен стои 2-ри том на Дюн. А под леглото се събират броевете на Дъга. Разгръщането на учебника, винаги е било съпроводено с усещане за надяване на затворническа риза. Освен този по рисуване за ученици от Академията. Който почваше с анатомия (а тя не е шега работа… още мразя миризмата на формалдехид от десекционните на мед. академия) и завършваше с натюрморт. Предпочитах белият лист или купищата с книги от библиотеката на родителите ми. Четях ужасно много. Особенно на фона на сегашното ми четене, по 1 книга на няколко месеца. Покрай четенето развих бурна фантазия, благодарение на което всяка изчетена книга, беше сценарий, който се прожектираше в главата ми. Неспасяема страст. В ония години влачех купчина с книги от близката библиотека, които се изчитаха в рамките на месец – денонощно. До тази книжна пирамида винаги седеше кутия с графити, останала от леля ми и баща ми. Обаче така и не се престраших да рисувам с тях. Графита бе някак по-неуправляем за мен. И за жалост въпреки гена (всички по бащина линия са можели да рисуват, най-вече техни портрети съм виждала), така и не продължих с опитите, които отмряха някъде докъм 17-тата ми година. Както и мерака да уча дизайн. Но обожавах часовете по рисуване, после рисувах на сестра ми домашните. Помня смътно и някакви кутии с маслени и темперни бои, метални тубички с непретенциозни хартиени надписи в цвета на боята. Много обичах имената им – цинкова бяла, златна охра, жълт кадмий, кармин, син и зелен ултрамарин, син кобалт, индиго, умбра, черна слонова кост. Знам от баща ми, че преди години дядо ми е прибрал всички бои и рисунки нанякъде, защото “художник къща не храни”, за което днес се сещам с голяма тъга. Понякога родителите изобщо, ама изобщо не са прави. С голямо удоволствие и ако го влече, бих подарила един приказен комплект на своето дете – LES PETITES COULEURS – Limited Edition.

Chat of the day: неделноразтребващо, кулинарно-филмово, меланхолично-усмихващо;

Key moments: цветни сънища за цветен бизнес, black&white, котешки блянове;

Refrain: Michael Jackson – Childhood

Have you seen my Childhood?
I’m searching for the world that I come from
‘Cause I’ve been looking around
In the lost and found of my heart…
No one understands me
They view it as such strange eccentricities…
‘Cause I keep kidding around
Like a child, but pardon me…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*