Не бяхме си ходили с брат ми от Великден. За пръв път правя такава дълга пауза и то лятото. Но най-големия куриоз е, че даже не слязох до морето. Така и така ни се събра точно един ден престой.
Тръгнахме в събота сутринта, когато отново се постарах и порядъчно закъснях с 40мин., така че вместо в 5, тръгнахме в 6 без 20. Не усетих времето, защото половината проспах (спала бях само 2 часа), а другата половина ме заболя корема от смях. От време на време брат ми вози някои от неговите приятели-чешити, които освен всичко друго са доста цветни личности. С малки почивки, обикновено до OMV за вода, хапване и тоалетна, при последната такава имаше случка, която държеше да ни покаже, че въпреки прекрасната природа по пътя, слънчогледите и Sting, ние все пак сме в България. Станахме свидетели, как на входа на тоалетната, беше сложено голямо метално кошче за боклук, което препречваше стремителния ход на всеки пътник, спрял да ползва услугите на бензиностанцията. Предполагам, идеята е била благородна - да не се подхлъзнем и паднем на мократа теракота. И така поне 15мин., през които се образува опашка от 10-ина изнервени клиента, а през това време една церберка от бара гледаше на кръв и ръмжеше по всеки, който се доближи до кошчето. Отнесе си го нейна колежка, която бе сръфана на излизане от служебно помещение, въпреки внимателното и пълзене покрай стената. На излизане я засипаха ругатни и една стирка се спусна да изчисти мокрейки отново коридора, което почти ни просълзи от умиление. Ето, мислят за нашия комфорт. Най-накрая ни пуснаха, а вътре в кабинките цареше неописуема мръсотия, за сметка на олизаното коридорче.
Към 12 бяхме във Варна. Оставихме бохемската компания до Катедралата и потеглихме към вилата. Имаше свободни стаи - особено радващ за мен факт. Сестра ми се обади, че в морето има кръвожадни пиявици и ако не плуваш като торпедо, има опасност да излезеш обезкръвен от морето, което ми позволи да се отдам на мързел, похапване, зяпане на зелено, много зелено - всичко така лудо е пораснало. Имаме почти жива ограда деляща ни от всичко около нас. От птичи поглед, на фона на всеки квадрат застроени жилищни комплекси, нашето каре от няколко вилички е буквално зелено островче сред бетонни блокове.
Следобеда ходихме до един от най-известните варненски музеи - Phohe Mall. До колкото имам инфо, понеже потока от хора е твърде голям, ще бъдат построени общо 8 такива, които навярно да поемат всички чужденци, които ще се заселят в новите жилищни комплекси, около града. Дори си мисля, че 8 няма да стигнат. Е аз да не съм капо, снимах алпинистите които чистиха надписа на сградата, няколко метра над главата ми, а сестра ми влезе вътре, обявявайки, че няма да излезе без сандали. Е излезе с два чифта. Като съдя по цената, дано я издържат до края на лятото. По мое наблюдение, имаше прилична доза посетители, разглеждащи експонатите от цял свят. Засякохме малката братовчедката като разпоредител в една от залите, уплътняваща ваканцията с първи уроци по самостоятелност. Обещах следващия път да я науча на салса (страхотия). Вечерта имаше семейно събиране на рибно меню на верандата. Легнах си късно, гледайки Теория на хаоса.
Неделята ме събудиха с въпрос дали половин час е достатъчен да стигнеш от Чайка до вилата с колело. Изскочих от съня и скочих в банята. О, моя свещена разсеяност! Бях си извадила от несесера всички тоалетни принадлежности, като пътувах за Пловдив и сега имах една камара декоративна козметика, която почти не ползвам. След един слалом из стаите на 2-те вили успях да събера нещо, с което да измия и намажа косата си, опасно оплетена след спането в колата. За жалост, това колело беше с турбо двигател и след 10 минути звънна мобилния. На входа стоеше моя любим фризьор. А след още час около краката ми се стелеше (е по-скромно беше) почти половината ми коса. Така че, ей този мой имидж от сватбата на Си вече е история;). Покрай мен и Роси се уреди с нова прическа, така че на връщане в колата брат ми возеше 2 щастливи жени. Колко малко му трябва на човек понякога;). В неделя сестра ми уреждаше фирмен семинар за Кока-Колци в Аквапарка, така че с нея ще се виждам отново след 2 седмици, които едвам ще издържа.
